Първоначално, бетоновите конструкции са се правили без арматурно желязо. Армировката започва да се използва в строителството на сгради от 15 век. По-късно, през 18 век, армировъчно желязо е било използвано под формата на метален скелет в Наклонената кула в Невянск. Качеството на желязото е високо и до днес няма ръжда по него. От тогава техниката за армиране на бетон е била усъвършенствана чрез поставяне на металните пръти в бетона. А най-скоро се внедрява и арматурната заготовка, формована да подобри слепването на материалите. Така възниква и железобетона като основна технология в съвременното строителство.
Стоманата има коефициент на топлинно разширение, почти равен на този на бетона. Ако това не е така, това би причинило проблеми при допълнителни надлъжни и перпендикулярни натоварвания. Армировката има ребра, предназначени да я свързват механично с бетона. За да се предотврати повреда в конструкцията, арматурата се вгражда в съседните структурни елементи (колони, греди) (40-60 пъти диаметъра) и се огъва и прикача в краищата (бигли/стремена), за да я заключи около бетонната арматура. Това увеличава триенето, блокирайки пръта на място и използва високата якост на натиск на бетона.
Армировката е направена от закалена стомана, което я прави податлива на ръжда. Обикновено бетонната покривка осигурява защита като по този начин се избягва корозията. Твърде малкото бетонно покритие може да компрометира тази защита. Твърде многото бетонно покритие, обаче, може да причини по-големи пукнатини, което също компрометира структурата.
Постоянно нарастващите изисквания за земетръсна устойчивост на конструкциите изискват употребата на високо еластични стомани. Това накара европейските власти и Европейската комисия за стандартизация да предложат употребата на стомани, които се характеризират не само със здравина, но и с висока еластичност. В рамките на EN 10080 армиращата стомана беше възприета от всички комисии заети с формирането на нови европейски национални стандарти.
Еластичността на стоманата (способността й да поема деформации) е най-критичното изискване по отношение на възможността за армиране на бетонни конструкции за постигане на гъвкавост.
В съвременните стандарти еластичността е дефинирана като серия от параметри като:
Механичните свойства на стоманата за армиране са постигнати чрез употребата на подходяща химична композиция и специална термична обработка по време на производството. Химичният състав се характеризира с увеличено съдържание на елементи, които придават на стоманата нейната „естествена твърдост“.
Със специалната термична обработка повърхността на стоманата се втвърдява, което й придава висока здравина, докато вътрешната част е охладена по-слабо, което й придава висока еластичност.
Популярните марки армировъчна стомана на пръти са с клас на качество В500В и В500С – БДС 9252 – българският стандарт, базиращ се на новите европейски изисквания EN 10080 и DIN 488.
Армировъчната стомана В500В и В500С на пръти се произвежда с диаметри от 8, 10, 12, 14, 16, 18, 20, 22, 25, 28, 32 и 40 мм при стандартна дължина 12 м. Продуктовата гама на армировъчната стомана включва и продукти на кангали (рула) с диаметри 6, 8, 10, 12, 14 и 16 мм, с качество (В500В – БДС 9252 ).
|
Таблица относителни тегла |
|||
|
Ø/№ |
Вътрешен диаметър в mm |
Външен диаметър в mm |
kg/m’ |
|
6 |
0,222 |
||
|
8 |
0,395 |
||
|
10 |
9,3 |
11,3 |
0,617 |
|
12 |
11,3 |
13,8 |
0,888 |
|
14 |
13,3 |
15,8 |
1,208 |
|
16 |
15,3 |
18,3 |
1,578 |
|
18 |
17,3 |
20,3 |
1,997 |
|
20 |
19,3 |
22,3 |
2,466 |
|
22 |
21,3 |
24,3 |
2,984 |
|
25 |
24,3 |
27,9 |
3,853 |
|
28 |
27,3 |
31,3 |
4,833 |
|
32 |
31,3 |
35,3 |
6,313 |
Източници:
https://en.wikipedia.org/wiki/Rebar
http://www.stomana.bg/online/products.aspx?catid=14&code=products&langid=1&tec=yes_in
http://www.stomana.bg/online/products.aspx?catid=11&code=products&langid=1